🍶 Пиян съм — сипи ми ракия! | Българска кръчмарска песен 🇧🇬

🍶 Пиян съм — сипи ми ракия! | Българска кръчмарска песен 🇧🇬

Описание:

„Пиян съм, сипи ми ракия“ е истинска българска кръчмарска песен за верните приятели, старите спомени и онези безценни вечери, в които чашите звънтят, песните се леят, а душата говори открито. 🍶🎶

Златна ракия, шопска салата, топъл хляб и приятели около старата маса — какво повече му трябва на човек? Наздраве за обичта, младостта и хората, които остават до нас и в радост, и в тъга! 🥗🥖❤️

Песен за веселие през сълзи, за побратими, които делят и последния залък, и за живота, който понякога горчи, но винаги е по-хубав, когато до теб стои верен приятел.

А ако след третата ракия земята ви се стори малко крива — спокойно… сигурно проблемът е в земята! 😄

Вдигнете чашите високо и запейте с нас:

🍶 „Пиян съм, пиян — но с верни другари,
до късно ехтят наш’те песни стари!“

Ако песента ви е докоснала, харесайте видеото, споделете го с най-добрите си приятели и се абонирайте за още българска музика! 🇧🇬🎵

Наздраве за живите, за любовта, за младостта и за приятелството! 🥂

#ПиянСъмСипиМиРакия #КръчмарскаПесен #БългарскаМузика #Ракия #Наздраве #ВерниДругари #Механа #ШопскаСалата #БългарскаПесен #ПесниЗаМаса #Приятелство #НароднаМузика #БалканскаМузика #Веселие #СтараМаса

Самата песен:
„Пиян съм, сипи ми ракия“

[Припев – всички в хор]
Пиян съм, пиян — но с верни другари,
до късно ехтят наш’те песни стари!
Ракийка, салатка— да хапнем и пийнем,
За обич и младост наздраве да вдигнем!
Чашата да звънти, кръвта да е стихия —
леле, кратък е живота… сипи ми ракия!

[Куплет 1]
Седнали сме пак на старата маса,
а шопската салата — балканска украса.
Сирене бяло върху зрели домати,
и хлябът се къса от ръце познати.
Ракийката златна запалва кръвта,
а старата песен прогонва скръбта.
Главата ми пламва като сухи дърва —
ала песен ми иде, не боли ме глава!

[Куплет 2]
Ех, брате, помниш ли — нямахме пари,
но деляхме залъка чак до зори.
Една беше ризата, две бяха мечтите,
а днес побеляха край нас косите.
Днес сме живи, утре може и да няма —
животът е кръчма, а съдбата — дама.
Затуй да се смеем, макар да горчи —
щом верен приятел до тебе стои.

[Мост]
Веднъж пред кръчмата паднахме двама —
аз викам: „Земята е крива, не съм аз за срама!“
Ти ме вдигна и рече: „Дръж се, побратиме —
щом още пеем заедно, значи още ни има!“

[Финален припев – силно, после по-тихо]
Пиян съм, пиян — но с верни другари,
до късно ехтят наш’те песни стари!
Ракийка, салатка— да хапнем и пийнем,
За обич и младост наздраве да вдигнем!